Мая Дългъчева

Мая Дългъчева е автор на книги за деца и възрастни, на песни, на пиеси. Но основна част от творчеството ѝ е насочено към децата. Тя пише приказки, стихотворения, гатанки, песни, мюзикъли, куклени спектакли… Творби на Мая Дългъчева са преведени на английски, руски, немски, френски, испански, сръбски. Присъстват в редица поетични антологии в България и в чужбина, както и в учебници, сборници и помагала за предучилищна и начална възраст. В момента живее в Германия.

„Приказките и чудесата са навсякъде – споделя тя. – Мисля, че няма човек, който да не може да се сети за поне едно чудо в живота си. И всеки от нас пише собствената си приказка, независимо осъзнава ли го или не. Разказвачите са толкова, колкото са хората по земята, ние сме жива библиотека…”

1. Каква беше Вашата детска мечта и сбъдна ли се тя?

Моите мечти винаги са били цял рояк. И винаги са се сбъдвали със скоростта на чудесата – толкова бързо, че често успявам да проследя сбъдването с отворена уста. Не мога да отделя една от тях и да я посоча, но съм благодарна за осъществяването им – това отваря пространство за нови мечти. Тук ще цитирам един мой приятел, който ми каза скоро: „Не мисля, че избираме мечтите си – мисля, че сме избрани от тях.“ В този смисъл – надявам се, че и мечтите са доволни от мен.

2. За какво мечтаете днес?

За чиста и спокойна България. Да имам време за съзерцание и вслушване. Да мога да дам на децата всичко, което съм събрала по пътя си. Да се срещаме отново здрави и усмихнати.

3. Какво е нужно, за да бъдеш писател?

Огромен куфар собствени преживявания, достатъчно тишина, живи думи, сърце.

4. Бихте ли довършили изречението: „Четенето е магия, защото може да те превърне в Муминтрол, да те телепортира в Нарния, да те разплаче, да те разсмее, да те размечтае, да те отведе на места в самия теб, които не си подозирал, че съществуват.

5. Защо децата трябва да четат и какво ще им пожелаете?

Защото в противен случай ще изгубят хиляди приятели и приключения, вълнения и гледни точки, мъдрост и вълшебства, пакости и смешки – толкова много живот, който няма как иначе да изпитат. Четенето е добавена реалност – изобилие от далечни, но достъпни светове.

Пожелавам на децата да усетят онзи глад за книга, с който ние помним детството си.

6. “Разкажи ми в рими“ за нещо любимо и забележимо?

Ако някой ме пита какво е Родина, ще му дам да опита узряла къпина. Ще му кажа: “Ухае като дреха на мама. Като детска сълза е – мила, светла, голяма! Като стъпки на татко, който вечер се връща. Като бабино сладко, като дядова къща… “

Close Menu