Националната награда „Христо Г. Данов” в категория „Издание за деца“ през тази година е присъдена на Тони Шан (Антоанета Николова), автор на книгата „Приказки за страната Е” (изд. СОНМ).

Наградата е учредена през 1999 г. от Министерство на културата и община Пловдив и е сред най-престижните награди за литература у нас.

  1. Как бихте довършили изречението „Четенето е магия, защото….”

Защото само отварянето на страницата, само разгръщането на тези, на пръв поглед съвсем обикновени правоъгълни предмети, като книгите, ни отвежда в неподозирани светове, отправя ни на необикновени пътешествия, превръща ни в герои, помага ни да видим по нов начин неща, които са ни изглеждали така познати, говори на истинското същество вътре в нас, което понякога е скрито много дълбоко, но копнее да сподели, да се разтвори, да бъде. Четенето ни помага да проявим това същество и да бъдем повече себе си.

 

  1. Помагат ли детските спомени и фантазии при създаването на хубава история?

Несъмнено! Хубавата история не трябва да е съчинена, в смисъл на насилено съчленена. На определено ниво тя се е случила. Героите на хубавите истории по някакъв начин съществуват. Ние само им помагаме да се изразят.

 

  1. Какви книги обичахте да четете като дете?

Като дете четях много и непрекъснато. Първата книга, която прочетох през лятото преди да тръгна на училище, беше „Лукчо“ на Джани Родари и бях много горда. Живеехме точно до читалище „Антон Страшимиров“ в София и много обичах да ходя там, да обикалям рафтовете и да си избирам книги. Не че вкъщи не беше пълно с книги, но друго си е да вдъхваш аромата на библиотеката – едновременно прашна и слънчева. Обичах (и все още много обичам) Андерсен, братя Грим, Ангел Каралийчев, Александър Грин, Е.Т.А. Хофман и разбира се всички герои на Астрид Линдгрен – Пипи, Карлсон, Дребосъчето, Томи и Аника и останалите, с които се запознах по-късно. Бях запленена от Момо, Муминтрол, Ян Бибиян, Бирлибан, Магьосника от Оз, Алиса и Мери Попинз, от Мечо Пух, харесваха ми историите за Лиско от Борис Априлов, силно ме впечатляваха повестите на Джеймс Крюс. Обичах истории за животни и ронех сълзи за „Белия Бим, черното ухо“ или се смеех с разказите на Джералд Даръл. Четях и много научна фантастика, като особено ме омайваха поетичните светове на Рей Бредбъри. Пътешествах из световете на Толкин и К.С.Люис. Четях и на руски и това много ми помагаше, защото имах достъп до книги, които още не бяха преведени на български.

 

  1. На какво ви научиха децата?

Децата ме учат да бъда естествена и да виждам неподозирани връзки между нещата. Припомнят ми, както прави и Малкият принц,  че всяко нещо е уникално и може да бъде обичано.

 

  1. Какво е да си писател?

За мен да си писател означава да си с отворени сетива, да си буден, но спокойно, без напрежение. Историите и вълшебствата непрекъснато се случват. Ако си достатъчно буден, ще ги видиш, а ако не ги насилваш, те сами ще поискат да бъдат записани чрез тебе. В Далечния Изток наричат това не-правене.