Националната награда „Константин Константинов“ в категория „Автор“ бе присъдена на Марин Трошанов за книгите „Роботът Чапек на планетата с трите слънца” и „Роботът Чапек и шпионската мисия на Пафуй Сянката” от поредицата „Роботски приключения” (изд. „Кибеа“).
Националната награда „Константин Константинов“ е литературна награда за принос в детското книгоиздаване на името на родения в Сливен писател и преводач Константин Константинов. Учредена е през 2004 г. от Министерство на културата, Национален център за книгата, Регионална библиотека „Сава Доброплодни“ – Сливен, Община Сливен, и „Ротари клуб“. Присъжда се по време на Фестивала на детската книга в Сливен.
- Как бихте довършили изречението „Четенето е магия, защото….”
…е път към всички пространства, времена и светове – реални и илюзорни. Ключ към неизбродните тайни на фантазията и ума.
- Как се пише добра книга за деца?
Както се пише и добра книга за възрастни – с много мерак, старание, уважение към бъдещите читатели + цял куп разкошни илюстрации в добавка.
- С какви книги и сюжети могат да бъдат спечелени съвременните деца?
Интересите на малките са като неуловими пеперуди – податливи на възрастта, характера и впечатленията им, на влиянието на съвременната поп култура, на ежедневното им обкръжение.
- Влизате ли в образ на дете, когато пишете за деца?
Влизам в ролята на сценарист, режисьор и оператор, отговарям за сценографията, костюмите и грима, подготвям специалните ефекти… Където е нужно или възможно, претворявам всичко през детска образност.
- Какво дете бяхте?
Любознателно и творящо, търсещо приключения, които никога не закъсняваха. Деветдесетте бяха превратно и повратно време – играехме и тичахме из кварталните улици в голямото междучасие, редовно ни преследваха побойници и разни изпаднали рекетьори, които искаха да ни оберат стотинките за закуска, от прозореца у дома се виждаше схлупен мутренски офис, където понякога пребиваха хора. Книгите-игри бяха нашият прозорец към различното, а светът ни се простираше до там, докъдето ни стигаха силите да въртим педалите на наследените от по-големи братя и сестри ръждиви колелета. Цяла палитра от странни взаимоотношения, събития и хора, която ме е оформила по някакъв начин, и едва сега осъзнавам колко ненормална е била.
Петър Станимиров е български художник, чието име е свързано със списанието за комикси “Дъга”, кориците на Стивън Кинг за издателска къща “Плеяда” и с бума на книги-игри в България, с работата му като арт директор в студио “Haemimont Games” и активната му дейност за популяризиране на българския комикс в страната и чужбина със гражданско сдружение “Проектът Дъга”.
Негови са стотиците илюстрации и корици към поредицата “Върхове” на издателство “Изток-Запад” и илюстрациите към поредицата “Пръстенът на нибелунга” на издателство “Кибеа”, а също илюстрациите и корици на много други любими заглавия за деца и възрастни.
Той не се страхува от предизвикателствата и винаги е готов да изостави рутинната работа, за да се захване с ново творческо приключение.
Живее и работи в София.
1. Как бихте довършили изречението „Четенето е магия, защото….”
Четенето е магия, защото без да помръднеш от стаята си с тайнството на писаното слово можеш да пребродиш безброй чудни места, да достигнеш вълшебни и фантастични светове, да се докоснеш до великата мъдрост на древността, да преживееш безброй приключения и да се запознаеш с невероятни личности.
2. С какви книги и сюжети могат да бъдат спечелени съвременните деца?
Няма рецепта как се печелят читателските сърца, пък и да има, едва ли бих я споделил. Единственото сигурно е, че трябва да имаш добра история, разказана увлекателно. Останалото е просто талант, едни го имат, други го нямат. Накрая читателят-съдник сочи с палеца нагоре или надолу.
3. Влизате ли в образ на дете, когато рисувате за деца?
Опитвал съм се да виждам нещата през очите на дете, но някак си, не ми се получава истински. Виждал съм насмешката, с която деца наблюдават вдетинени възрастни. Предпочитам да разказвам от дистанцията на страничен наблюдател.
4. Какво дете бяхте?
Бях четящо дете, знаех любимите си книжки наизуст, най-много обичах да рисувам и да си фантазирам и съчинявам истории, а една стара черница ми вършеше чудесна работа като наблюдателница, пиратски кораб или космическа станция.