Тазгодишната награда “Перото” в категория „Детска литература“ отиде при Цвета Брестничка, автор на книгата „Небивалици с буквите от А до Я” (изд. „Фют“). 

Литературни награди „Перото” на Национален център за книгата, „Национален дворец на културата – Конгресен център София”, се връчват ежегодно на творци – писатели, преводачи, литературни специалисти и изследователи. Наградите са учредени през 2015 г. и носят името на Литературен клуб „Перото” – литературен символ на Национален дворец на културата.

  1. Откъде писателите черпят вдъхновение?

Нямам отговор какво точно е вдъхновението. Дали е въодушевлението, което те обзема, когато въображението те поведе по неизследвани пътища? Или е въртележката от мисли и образи, която не ти дава да заспиш, докато не се подредят в цялостна картина? Или надбягването на пръстите по клавиатурата в опит да застигнат препускащата мисъл? Сигурно за различните писатели е различно. Има много неща, които сякаш отключват портали към други светове и те повеждат в неочаквани посоки. За мен това са пътуванията из България и по света. Разговорите със съпруга ми, който е моят най-добър приятел и неуморен провокатор. Моментите с децата и внуците. Прочитането на истински добра книга. Неочакван детски въпрос. Нещо дребно, което съм направила за някой друг. Няма една рецепта, но предполагам, че за всеки човек е така. Защото вдъхновението не е запазена територия за писателите. То е движещата сила на всяко човешко начинание.

  1. Ако имаше възможност да пътуваш с машина на времето, къде би искала да се озовеш?

Опасявам се, че ако се добера до машина на времето, просто няма да сляза от нея. Как да остана само в една епоха, когато мога да видя и разбера толкова много? За какво се разказва в приказките на кроманьонците около огъня в пещерата? Александър Македонски писал ли е домашни? Как избираш коя конска опашка е най-добра за знаме? Трудно ли е да играеш на гоненица с корсет и корона? Кога ти минава морската болест, ако си юнга на кораба на Колумб? Как ще се казва първото бебе, родено на Марс? И още безброй други въпроси, които нямат търпение да намерят отговори. Не, определено няма как да избера само една спирка. Запазете ми постоянно място в машината на времето, моля!

  1. Създава ли словото в детските книги „топла връзка” между родители и деца?

Почти не се сещам за друго нещо, което толкова сигурно да създава топла връзка между родители и деца. При това няма значение какво четат заедно – дали смешно стихотворение или страшна приказка, дали тъжна история или приключенска сага… Съвместното преживяване на емоциите, споделените вълнения и разменените светнали погледи създават връзки, които са невидими, но остават силни много години по-късно. А думите, които излизат от съвместно прочетените книги, се превръщат в споделени думи между родителя и детето. И точно когато се появи нещо, за което на родителя и детето им е най-трудно да говорят, тези споделени думи помагат да се намери пътечката за другите слова – онези, които събарят стените на неразбирането и отчуждението. Няма значение дали малкото дете просто разглежда заедно с мама или тате картинките на първата си книжка или тийнейджърът се смее заедно с родителите си на история, която всеки е прочел в свободното си време – тази магия на споделеното слово винаги работи.

  1. Как бихте довършили изречението „Четенето е магия, защото….”

… променя мислите, чувствата, действията. Променя света.

  1. Работата по „Небивалиците”  отне около година….  Промениха ли ви създадените герои?

Не само четенето е магия. Писането също е вълшебство. Невероятно е как довчера не са съществували нито таласъмчето, което не искало да тормози хората, нито змеят със зъбобол, нито игуаната без име – а днес те са вече реалност, имат своята история, а и изглеждат съвсем истински, благодарение на художничката Албена Каменова. Всяка нова история е нов свят, който се настанява някъде в нашата действителност. Няма как това да не променя света, в който живеем, а следователно и самите нас. Всяко прочитане дава на историята нов живот, пуска я в живота на читателя. Затова е важно да си подбираме какво четем – в голяма степен това означава да избираме в какъв свят живеем. Надявам се „Небивалиците“ да са част от света на много деца и да им носят радостта, забавлението, замислянето и вдъхновението, с което дойдоха при мен.

  1. Как бихте довършили изречението „Четенето е магия, защото…

…те отвежда в свят, в който се чувстваш винаги различен, понякога по-добър, понякога дори всемогъщ. Близо си до слънцето или дълбоко в синята безкрайност, яхнал мечтите, плувайки между редовете.”

 

2.Какво е първото нещо, което се научихте да рисувате?

Човече с усмивка и пъпче J

 

  1. Кои илюстрирани книги обичахте като дете?

Най-любима ми беше „Пипи Дългото чорапче” с илюстрации на Ингрид Ванг Нюман, рисувах си лунички с флумастер и имах оранжева перука.

Обичах книгите с илюстрациите на Сантен („Френски приказки”) и Бенвенути („Червената шапчица и други приказки”), и Балтер („Тримата мускетари” на Александър Дюма).

 

  1. Вдъхновението има ли почивен ден?

Не, дори няма час. Би могло да те събуди или да не ти даде да заспиш. Обзема те нещо като лек гъдел, който не те оставя на спокойствие, докато не излезе образ на листа.

 

  1. Как илюстрацията допълва текста?

Те са като танц на двама души, понякога прегърнати, а в друг момент хванати нежно за ръка. Случва се текстът да води, а илюстрацията да го следва тихо и някак да го допълва, за да може фантазията на четящия човек да се разгърне, а в друг момент да разгърне голямо поле на образи, които изникват скрити между редовете.

 

  1. Работата по „Небивалиците” отне около година…. На какво ви научиха създадените герои?

С една дума бих казала на ЛЮБОПИТСТВО, защото когато шепа думи, пречупени през моя поглед на илюстратор, се превърнат в образ, който има личице, приключението започва.